Малка бях, не разбирах… Сърцето студено, морал пропаднал, нищета много, все по-малко светлина за моята млада, но изнурена душа! В края на безпорядъка щом застанах, познах Гласът дълбок и нежен! Прозрях Го, и усетих, че от сън кошмарен се събуждам. Разбрах – “изминах дълъг път на суета, заблуди ме той, че негова сестра съм аз, щом стъпвайки по него, очите капят уморени и стъпката се слива с лъжа. Гъста, мрачна, непозната гора”!
Видях тогаз Ръка, тъй Бащинска и мила! Очите заблестяха, сърцето затуптя отново в правилният ритъм! Жива станах, готова да препуска душата млада през истинската същина!
Татко се завтече, прегърна ме и рече – изгубената Ми скъпоценна душа, дълго чаках те, но радвам се сега, и ето дойде деня, да се завърнеш У ДОМА!
Пътят на вярващия човек е с едно единствено описано и реално Име – Иисус Христос: Начинателят и Усъвършителят, Началото и Края, Алфа и Омега, Пътят, Истината и Живота! Никой не дохожда до Отца, освен чрез Него! Мъртъв бе, но ето оживя, Възкръсна и вечно живее!
