Какво е дом? Сграда, обширна и красива къща? Държава, град или село?
Не е ли домът там където си разбран, подкрепен, изслушан, насърчен и дарен с любов?
Ако е така, защо тогава на хората най-често им е толкова трудно да се разбират и обичат със своите хора, които наричат – дом?
Нека ви кажа защо! Всичко, което ви свързва в хармония, а именно – баланс, мир, кротост и любов е наречено с думата: тройното въже – Бог! Ако вие нямате Бог, Бог който да е вашата трета, но на първо място сложена и почитана – част, то тогава, никога не бихте могли да заживеете в постоянно разбирателство с вашия партньор и семейство!
Самата аз нямах дума, която да използвам за дом, в истинския смисъл на значението ѝ, докато не открих Татко Бог! Той ме научи как да претърпявам слабостите на хората около мен, и все още ме учи. Показа ми какво е да обичаш, не просто на думи, а наистина! Насърчи ме към повече търпение и простителност, като ми даде пример със Самия Себе Си, затова, че Той прости на човечеството и умря за тях, продължава да ги обича въпреки всичко, и дори е благосклонен да благославя с добро и тях и домовете им.
Вземайки този пример, когато започнах леко по леко да практикувам наученото, днес живея у ДОМА! Къде е домът ми щом не съм в родната си страна и село? Къде е домът ми, щом съм далеч от близки и роднини?
Домът ми е в трайните, качествени и хармонични взаимоотношения с всички тях, които ту липсват в ежедневието ми, ту присъстват, ту са тук, ту ги няма.
И така, когато ги няма, аз не съм сама, защото Небесния ми Баща 24/7 е с мен! Няма по-голям домашен комфорт и уют от този, да си в Татковите уроци на любов, мир и добро. Практикувайки ги всеки ден, знам, че никога няма да напусна ДОМЪТ СИ! Където и да отида, в която и държава да се преместя, дори и целия свят да обиколя, показвайки онова на което ме е научил Тате, знам – със себе си нося моят дом, защото ако в сърцето, което нарекох дом на Всевишният няма топлина, то тогава – бездомна съм, и сирак станах!
