Хвалението към Твореца носи истинска радост. А радостта в Господа е силата на живота ни! Радостта е истинска само ако не е зависима от материалното, от финансовото състояние, само ако не е зависима от просперитет, скъпи принадлежности и дрехи. Добро е човек да се радва и на това, но радвайки се в тези неща, ние не можем да променим факта, че радост истинска е само онова, което не е временно, а именно – Той, Единственият Възкръснал Цар, Единственият който победи жилото на смъртта!
През колкото и несправедливости да минаваме, щом погледнем към делата на нашия Скъп Бог, ние се изпълваме с огън свят, с жажда и глад за още от Него! Възхвалявайки делата и мощта на Бога, ние признаваме Величието, Суверенността и Божествеността Му! А замисляйки се за това, че от Него излязохме и при Него ще се върнем, имаме още по-голяма причина за радост!
Земята тук е временен преход. Само минаваме оттук. Имаме своята мисия. Щом я завършим, ние се връщаме там откъдето дойдохме. За нас се пази Дом вечен, неръкотворен, небесен, красив. Болка, мъка и сълзи няма да има вече там!
Ако съумеем да живеем тук с тази мисъл, мисълта за Вечното Отечество, и имаме копнеж по него, то така би било по-лесно да преминем, и то с радост трудностите, които срещаме по пътя си. Надеждата и радостта ни в Него са, в Онзи, Който умря за нас, та така сега, ние да живеем за Него, но не със смърт на кръст, а със смърт в плътта. Умъртвявайки плътските слабости и страсти, ние се радваме, а това не е лудост! Това е привилегия! Чест е да умираш всеки ден, и то с РАДОСТ, за Този, който умря за теб! А Той е обещал: смазана тръстика няма да пречупя и замъждял фитил няма да угася, докато не изведа правосъдието си докрай!
Хвалете Господа, защото е благ! Хвалете Го, защото милостта Му трае до века, а верността Му от род в род!
