Вярата ми в Бога е склонност в хората! Каква склонност? Склонност да ме смятат за побъркана и странна, поради това, че аз виждам някой или нещо, което те не виждат! А аз не съм нито объркана, нито побъркана, нито склонна да им да давам повод да мислят така, понеже като свободно мислещ човек, заявявам публично факта, че виждам и чувам и Този Някой, и благословенията и уроците, и изпитите Му към мен!
И сега, може ли някой да каже: “тя е побъркана”, само защото аз виждам и виждането ми говори, а те не виждат и липсата на поглед ги смущава, точно както слепец смутен е, когато чува и знае, че минава спасението му, а той не го вижда, а щом не може да го види, който и да му каже: “спасението ти минава”, той не може да вярва на задоволителните 100 %?
И така, сега да кажем ли, че не с виждане, а с вяра ходим? Ще кажем, разбира се, защото местата на тези двете са си на точното място: отзад – напред! Никой не тръгва отпред – назад, но всеки знае- отзад тръгвам напред, за да достигна онова, което е в предното, а не в задното, защото ако беше в задното, отпред-назад, щях да тръгна, та така да намеря своето!
Не с виждане, а с вяра ходим, защото вярата е нашият поглед! Не погледа е нашата вяра, а вярата ни е нашият поглед! И така, понеже вярата е наистина твърда увереност в неща, които не виждаме, ние знаем в себе си, че твърда увереност има само някой, който и видял е, и разбрал е, и допуснал е! Така щото без допуснато няма смисъл, понеже смисъла е практика, а практиката е твърда увереност, не в нещата, които не сме видели тук(смятайте това тук за временното), а видели сме заслужаващото погледа ни – внимание!
Понеже смятам – и вие човек сте като мен, и знаем се и познаваме човешкото, а то е, че не хвърляме, нито отделяме продължителен поглед на неща чупливи, лишени от стойност! Та поради тази причина, казваме в себе си – ще взема ако трябва пари на заем(средство за пребиваване, но пак временно), но ще имам сега това, което не с очите си разбрах, че добро е, но с опита и усета, съобразен с желанието в мен да имам най-доброто или поне доброто!
И ако съгласни сме на робство от заем за това, което сега видяхме,(временното), как тогава когато дава ни се даром стойностното – вечното, готови сме да отхвърлим или да заменим с онова, което по-лесно ни е да видим, та така да имаме “сигурност”(въпреки знанието ни за това, че погледът на човек лъже), отколкото да дадем шанс на ДНК-то си да реши и вместо нас, и вместо примитивния късоглед поглед, та така да се разбере според избора ни като личност – кои сме!
Ако все още не сте разбрали, какво е вярата на Теди, не каква е, а какво е, нека ви кажа в прав и директен текст – вярата ѝ е склонност, предизвикваща хората да заявяват – ЛУДА Е!
